Кристален ден отмива без остатък
на луда нощ безбрежна синева.
Бушува тихо в моя малък безпорядък
прекрасен дъжд от капчици вода.
И в ъгъла се скрило стръкче екот
от тъмната и бясна нощ.
Денят остава ням, без шепот,
тъй победен от слепия разкош.
Чуй тишината, тъй смирена,
ни сянка, нито повей - звук.
А нощта във мен е неосъмваща Вселена,
денят не съществува, както няма Юг... ...