Ти казваш ми, че ме обичаш,

но дали това така е?

Ти казваш: "Всичко си за мене",

но вярно ли е, кой това ще знае?

Поднасяш ми цветя, бонбони,

говориш думи мили, сладки,

а зад гърба ми гърлен смях се рони,

защото мене си оставил в догадки.

Това е фалш, измама непростима,

това не е любов, а участ наранима,

и знай, че само мен не ще да повлече,

защото ще бъде наранено и твоето сърце.

Затова научи се да обичаш,

но не с цветя, бонбони, думи сладки,

и никога напразно ти не ми се вричай,

и никога не ме оставяй в догадки!