21.11.2006 г., 22:42

Криворазбрана любов

874 0 1

Ти казваш ми, че ме обичаш,

но дали това така е?

Ти казваш: "Всичко си за мене",

но вярно ли е, кой това ще знае?


Поднасяш ми цветя, бонбони,

говориш думи мили, сладки,

а зад гърба ми гърлен смях се рони,

защото мене си оставил в догадки.


Това е фалш, измама непростима,

това не е любов, а участ наранима,

и знай, че само мен не ще да повлече,

защото ще бъде наранено и твоето сърце.


Затова научи се да обичаш,

но не с цветя, бонбони, думи сладки,

и никога напразно ти не ми се вричай,

и никога не ме оставяй в догадки!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...