Nov 21, 2006, 10:42 PM

Криворазбрана любов

  Poetry
880 0 1

Ти казваш ми, че ме обичаш,

но дали това така е?

Ти казваш: "Всичко си за мене",

но вярно ли е, кой това ще знае?


Поднасяш ми цветя, бонбони,

говориш думи мили, сладки,

а зад гърба ми гърлен смях се рони,

защото мене си оставил в догадки.


Това е фалш, измама непростима,

това не е любов, а участ наранима,

и знай, че само мен не ще да повлече,

защото ще бъде наранено и твоето сърце.


Затова научи се да обичаш,

но не с цветя, бонбони, думи сладки,

и никога напразно ти не ми се вричай,

и никога не ме оставяй в догадки!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...