28.03.2015 г., 19:46

Кривосъдие

612 0 7

 

 

Пред върховенството на закона

добре охранен плъх

за някакви си два, три бона,

вземал си беше връх!

 

И съдията Кака –Вида,

в пашкул от злато и коприна,

пред очите на Темида

мереше със два аршина!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Исмаил Али Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Силно въздействащ, талантливо сътворен стих, посветен на кривосъдието, което е родено от криворазбраната демокрация, с една дума морална деградация на елитната ни алчна класа, заради която в недалечно бъдеще България ще изчезне от географската карта на света, вече в много населени места няма млади хора, заминават за чужбина, защото в България за тях няма нито работа, нито условия за нормален живот...Поздрави за актуалния стих и за смелата гражданска позиция!
  • Разкриваш истинската същност на кривосъдието,Исмаиле!
    Вярно и точно!Поздрави от мен! Оценявам го!!
  • Благодаря ви приятели- Мисана, Васка, Ваня, Ена, Стойна! Толкова уютно се чувствам сред вас
  • Поздрав за идеята и заглавието ти,Исмаиле, за сполучливия ти стих
    допълнително.Много ми хареса и ме вдъхнови да ти пиша коментар в стих:
    "Така било е и ще бъде! -
    казваме с въздишка тежка.
    Зависи кой кого ще съди
    и кой ще го притиска днеска.
    Ако пачката е тлъста,
    ще е драскотина в пръста.
    Продължавай да пишещ такива сатири.Много ти се отдават пък са и
    много необходими.Ако не събарят, поне да разклащат!Ведър ден!
  • Ех, Исмаил... така е, прав си.
    Да беше само за "едрите риби" и "плъхове", а то толкова на дребно вече се играе, че мишките взеха да напускат кораба...
    Хареса ми лекотата, скоято се чете и с този елегантен хумор
    Ами то не ни остана друго, освен да се смеем... така сме оцелявали, така мисля, че и сега ще оцелеем.
    Поздрав!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...