28 mar 2015, 19:46

Кривосъдие

  Poesía » Civil
615 0 7

 

 

Пред върховенството на закона

добре охранен плъх

за някакви си два, три бона,

вземал си беше връх!

 

И съдията Кака –Вида,

в пашкул от злато и коприна,

пред очите на Темида

мереше със два аршина!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Исмаил Али Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силно въздействащ, талантливо сътворен стих, посветен на кривосъдието, което е родено от криворазбраната демокрация, с една дума морална деградация на елитната ни алчна класа, заради която в недалечно бъдеще България ще изчезне от географската карта на света, вече в много населени места няма млади хора, заминават за чужбина, защото в България за тях няма нито работа, нито условия за нормален живот...Поздрави за актуалния стих и за смелата гражданска позиция!
  • Разкриваш истинската същност на кривосъдието,Исмаиле!
    Вярно и точно!Поздрави от мен! Оценявам го!!
  • Благодаря ви приятели- Мисана, Васка, Ваня, Ена, Стойна! Толкова уютно се чувствам сред вас
  • Поздрав за идеята и заглавието ти,Исмаиле, за сполучливия ти стих
    допълнително.Много ми хареса и ме вдъхнови да ти пиша коментар в стих:
    "Така било е и ще бъде! -
    казваме с въздишка тежка.
    Зависи кой кого ще съди
    и кой ще го притиска днеска.
    Ако пачката е тлъста,
    ще е драскотина в пръста.
    Продължавай да пишещ такива сатири.Много ти се отдават пък са и
    много необходими.Ако не събарят, поне да разклащат!Ведър ден!
  • Ех, Исмаил... така е, прав си.
    Да беше само за "едрите риби" и "плъхове", а то толкова на дребно вече се играе, че мишките взеха да напускат кораба...
    Хареса ми лекотата, скоято се чете и с този елегантен хумор
    Ами то не ни остана друго, освен да се смеем... така сме оцелявали, така мисля, че и сега ще оцелеем.
    Поздрав!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...