Криза!
Говорихме си вчера със Маркиза:
кому поетът нужен е в таз криза?
Когато хората са голи, боси,
вълнували ги простички въпроси:
Кога изпих последната заплата?
Какво ще обяснявам на жената?
Ще пусне ли колежката бъбрива,
мъжът ù щом не я брои за слива?
А може би, дори за президента:
Дали ще ни Оправи на момента?
Или, дали да не забегнем,
в чужбина, за да си улегнем?
До помощи да издаяним и после
там да си останем.
Да... труден е животът в криза,
ще трябва да се съглася с Маркиза.
И все пак, нещо ми подсказва,
че кризата е стара язва!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Митренов Всички права запазени
