g27 (Георги Митренов) - Произведения

Тя

Тя по покриви вечно се скита
с разпилени коси, неприбрани
и звездици ù светят в очите
сякаш плуват в сълзи океани.
Тя е нежно тъкана от чувства - ...

g27

Поезия » Любовна

2009-08-11T12:07:26+03:00 2.1K 13

Ретроспекция

Затварям очи
и бавно броя на обратно.
Издирвам напразно
одавна отминали дни.
Опитвам да върна ...

g27

Поезия

2009-08-06T12:51:41+03:00 1K 3

Tемпературни колебания

Заключена в двореца на скръбта си
забравяш, че си там от векове
и бягаш от реалността сурова,
все бродейки из нереални светове.
Разчитайки на хорската суетност, ...

g27

Поезия

2009-07-30T13:32:08+03:00 1.5K 8

На работа!

С ръцете си създал бих аз за тебе
мостове между всички светове.
Да видиш, че щастието е за всеки,
а не единствено за твойте синове!
С ума си бих премахнал всички норми ...

g27

Поезия

2009-07-21T10:36:48+03:00 1.1K 5

Пророчеството

Сега си спомням, беше преди време.
Тя каза, че е срещнала жена.
Която бъдещето и предрекла,
от утрешното до смъртта.
Тя казала ù, че ще е щастлива, ...

g27

Поезия

2009-07-19T22:08:24+03:00 1K 4

Криза!

Говорихме си вчера със Маркиза:
кому поетът нужен е в таз криза?
Когато хората са голи, боси,
вълнували ги простички въпроси:
Кога изпих последната заплата? ...

g27

Поезия » Хумористична

2009-07-16T16:52:16+03:00 1.4K 12

Природен закон

Божествена завист навярно посях и покълна,
задето обичах те силно, по детски дори.
Крилата отне ми, тъй както си бях в небесата,
и даже трупа ми бездушен с покров не покри.
И там, сред тълпата, лежа вече цяла година, ...

g27

Поезия

2009-07-15T14:37:55+03:00 1.1K 8

Лудост

Не казвай нищо,
замълчи,
очи широко отвори и наблюдавай таз картина:
в небето бяла балерина,
танцува с вятъра. ...

g27

Поезия

2009-07-10T20:17:39+03:00 2K 4

Тик-так

Тик-так, часовникът тиктака.
Минута, две, година, век.
Тик-так, пробужда се от мрака,
той, съвършеният човек.
Тик-так, прохожда, проговаря ...

g27

Поезия

2009-06-10T15:05:42+03:00 1K 4

Сън

Сънувах тази нощ, че се събуждам.
Да, вярно е, събудих се в съня.
Светът бе същият, но някак чужд,
там хората си нямаха лица.
Аз тръгнах сам по улица позната ...

g27

Поезия

2009-06-09T19:08:14+03:00 1.6K 8

Оазисът на моите мечти

Животът е пустиня грозна,
все пясък и безмилостни лъчи.
А ти, човеко, търсиш в тази бездна
оазиса на своите мечти.
Но тръгнал сам самичък, без приятел, ...

g27

Поезия » Философска

2009-06-07T17:44:10+03:00 1.6K 9