Кръчма е нощта, косите ти обляла,
и в този миг отмервам час,
откакто аз те срещнах на портала
на виненочервената си страст.
Следях те с поглед, също ти,
повикаха ме бели пръсти,
Луната стенеше Против,
но втурнах се. И се прекръстих...
Два ручея очи сега отвори...
душата, жадна, дебрите разгърна,
безсилна със вкуса ти да се бори -
прикриващ тайните ти на по-тъмно ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация