Кръчмарски гърголения
/вогонска поезия/
Надфъркан над орската светилност
гамбуркам шльокавишки, начи.
Фъркулно въф намезена чинийност
разкльомбвам парчатосано карначе.
Върлашка ù пустата ракийност
путретвайки вързотна ми езика.
Затромоходих - по ясна очебийност
кът смодряна комета - дет са вика.
Пипоходно уцелих вратовхода
разохквайки от нечий пръстостъпка.
Възгечнах - слепогледнал са народа
посокопоказалец ми потъпка!
Амин!
© Костадин Всички права запазени