Слънчев лъч проблясва от небето,

прави опит да пробие

облачната сива пелена.

Иска да се спусне леко

към измръзналата вред земя.

Бледа, зеленикава тревичка

срамежливо се подава от снега,

търси тя в притихнала молитва

въздух, глътка топлина.

Като сребърни мъниста

малки капчици вода

си пробиват път чевръсто,

весело се стичат по леда.

Вятърът студен утихва,

спира уморено лудия си бяг,

а земята бавно се покрива

с пролетна премяна пак.

                ***

 Зной се стеле над земята,

въздухът от мараня трепти,

слаб ветрец разпръсква слънчева жарава,

хвърля палещи лъчи.

Тътен глух се чу в далечината,

блесна мълния крилата,

гръм разтърси небесата,

ехото отнесе го в полята.

Сиви облаци, строени за атака,

газят бавно хоризонта,

тежки капки се отронват към земята,

яростно забиват се в прахта.

Вятърът се разбуя със страшна сила,

зафуча в дъбрави и треви,

луд порой започна да излива,

слънцето от страх покри очи.

Но ядът на бурята премина,

силата ù мигом отшумя,

блесна слънчевата грива,

нейде птичка пак запя.

                 ***

 В топли багри оцветяват се листата,

от невидима ръка,

сякаш разноцветната дъга крилата

къпе се в палитрата на есента.

Звънък ромон носи се в гората,

сипят се навред листа,

трупат се връз пухкава завивка

в топлата прегръдка на нощта.

Рой звездици бляскат в небето,

мигат дяволито в тихата тъма,

лунен ореол се спуска към полето,

сенките преследва като на игра.

                ***

 Бели пухкави снежинки

гонят се безспир в полуда,

шеметно се втурват към земята,

нежно кацат по листата.

Малки сребърни кристали

се боричкат весело в снега,

преспите решил е да погали

севернякът с ледена ръка.

И така, откакто свят светува,

всичко на земята се върти,

днес така е, утре друго,

но надеждата остава в нашите души.