Дъждът отново ще се върне
в някой облак, в някой час.
И земя отново ще обгърне
и цветята си, и нас.

На този неизбежен кръговрат
надявам се тъй сляпо,
че някога отново, пак,
след пролетта ще дойде лято,

след лятото ще дойде есен
и ти до мен ще долетиш,
въплътен,
в мелодия на тъжна песен
и пак до мене ще заспиш.

Ако никога не се завърнеш,
значи никога не си бил тук.
И другаде ще бъдеш,
с друга, ще си друг.

Тогава
нека този неизбежен кръговрат
ти върне всичко що на мен си дал.
Всичко, до последно, на инат.
Да ти върне,
без да го е жал.