Кръговрат
Замина лятото, отлитна, с последните ята на юг.
А есента като магия, усеща се - дошла е тук!
Ще седна вечер с чаша чай, преди отново да заспя,
ще почета и тази вечер май, и бавно ще се потопя
във сънища за свежа пролет, за лято с парещи лъчи.
Ще търся жадно оня поглед, загледан в моите очи.
Ще ходя боса по брега. Щастлива съм и ми личи!
Ще чакам мидички да донесат отново морските вълни.
Загледана в безкрайното небе ще видя отпътуващи ята
и ще въздъхна много тихо – „Отново идва есента“!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Тодорова Всички права запазени
