Кръговрат
Небе, трева, притихнали гранити
и отгласи от времето изтекло...
Космичен прах се сипе от звездите.
Тук всеки край e занемяла вечност.
Едно дърво със клони ме обгръща,
в застинал миг ухаят тук цветята.
Аз вдишвам атоми от древен въздух
и всичко пак е живо в кръговрата.
Пространството е допир със земята,
с историята, с липсващия смисъл.
Протягам се в безкрая. Само вятър
през пясъчни полета тихо тича...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Желева Всички права запазени
