jelyuena (Елена Желева)
25 104
31.07.2010 г., 13:35 ч.

Кръговрат 

  Поезия » Философска
1029 1 11

 

 

Небе, трева, притихнали гранити

и отгласи от времето изтекло...

Космичен прах се сипе от звездите.

Тук всеки край e занемяла вечност.

 

Едно дърво със клони ме обгръща,

в застинал миг ухаят тук цветята.

Аз вдишвам атоми от древен въздух

и всичко пак е живо в кръговрата.

 

Пространството е допир със земята,

с историята, с липсващия смисъл.

Протягам се в безкрая. Само вятър

през пясъчни полета тихо тича...

 

 

© Елена Желева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Симеон! Да, с мисъл може да се обхване...
  • Много изящен стих!
    С малко думи си обхванала цялата вселена.
    Успех и късмет!
  • И всичко се повтаря, закодирано във всеки ден живот, във всяка цветна ласка, във всеки ветрен повей...
  • А Вятърът носи послания...Отново 6!!!
  • Мистично и красиво!
    Това е сигурно кръговрата - усетила си го с душата си...
    Поздравления за чудесния стих, Елена!
  • Нина, Валери, Магдалина, Дора, Александър, Водолея, благодаря ви! Разходка в един античен форум е поводът за написване на стихотворението, дано се е усетила атмосферата.
  • "Едно дърво със клони ме обгръща,
    в застинал миг ухаят тук цветята.
    Аз вдишвам атоми от древен въздух
    и всичко пак е живо в кръговрата." Прииска ми се да съм там!
  • Остави ме без дъх...
  • красив!
  • В застинал миг- усетих аромата!Поздрави!!!
  • Браво!
Предложения
: ??:??