Слизам от влака уморено-прашна
с куфароподобен аналог
на живота си, до кръв уплашен,
бягаща от мисълта-деспот.
Тя ме запозна с теб,
уж с нежност ме обви...
Аз през слепота превеждах,
интерпретирах те през моите очи.
Намерих случайно пред входа
нетопящо се късче от лед.
В него видях, крещящ от несгода,
сухия си, тъжен силует. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация