Кръговратно бягство
Слизам от влака уморено-прашна
с куфароподобен аналог
на живота си, до кръв уплашен,
бягаща от мисълта-деспот.
Тя ме запозна с теб,
уж с нежност ме обви...
Аз през слепота превеждах,
интерпретирах те през моите очи.
Намерих случайно пред входа
нетопящо се късче от лед.
В него видях, крещящ от несгода,
сухия си, тъжен силует.
Приех инцидентната покана
на друг непредадена. Тръгнах на път.
Адресът изписан отзад
намерих. Бе на кръстопът.
Доближих се до странно позната
боядисана къща в черно.
Позвъних еднократно на вратата
и ти ми отвори...
"Неверна!"
Така ме нарече и стисна.
Куфара хвърлих отчаяно,
побягнах, трескаво немислеща,
от болката на удара замаяна...
Огледалото подхвърлено
бе идеалното ти доказателство,
че на съмнения обичта подлагам...
Бягството беше предателство...
Духът ми се спря послеписно.
В ада на необратимото съм влезнала.
Огледах се. Кръговрат се кискаше
на мястото на гарата изчезнала.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ниела Вон Всички права запазени
