13.12.2017 г., 1:04 ч.

Кръв 

  Поезия
346 2 14

Когато нощите и дните,

предизвикват в тебе тъга и страх...

Страх от самота... Самота сред хора!

Тогава знай – в плен си ти на гибелта.

 

За вълците, човекоядци

За злите сили който будят те 

във тъмна нощ.

За лъжите които чуваш зад гърба си!

 

За личната изгода от оплюване,

о мизерабъл, нечовешка гад.

Нещасника не дава ти покой

Тъгуваш но не за себеси.

 

Тъгуваш за света... Който гние

в собствената плът.

От завист, злоба, самолюбие и алчност

И с лекота отрича се от собствената кръв.

 

 

© Ангел Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радвам се че сподели Веси!До нови!
  • Хареса ми, Ачо! Поздрави и от мен!
  • Ами какво да кажа момичета освен едно прегръщам ви!!!Хубава и спокойна нощ!До нови Наде,Пепи☺☺☺!
  • Хареса ми замисъла, който ескалира във финала. Поздрави, Ачо!
  • Браво, Ачо!
  • Хубав ден мила !До нови Рени !!!☺
  • Тъжно, но вярно пресъздадено терзание на доброто, човеколюбиво сърце. Поздрав, Аче, много ми хареса!
  • Много се радвам Приятели че споделихте с мен стиха ми и бяхте съпричастни с болката ми!Благодаря ви!!! Пчеличке,Влади ,Приятелю!
  • Все истини си казал, Ангелче.
    Поздравявам те. Радвам се поне, че има и такива добри и свестни хора като теб.
    Прегръдка
  • Благодаря Васе от сърце!Усмихнат ден мила!
  • Истинските хора страдат не само за себе си, а и за целия свят! Това ги прави добри! Поздрави!
  • Благодаря Марго!Хубав ден!
  • Поздрав за актуалната тема!
Предложения
: ??:??