Кръв
Когато нощите и дните,
предизвикват в тебе тъга и страх...
Страх от самота... Самота сред хора!
Тогава знай – в плен си ти на гибелта.
За вълците, човекоядци
За злите сили който будят те
във тъмна нощ.
За лъжите които чуваш зад гърба си!
За личната изгода от оплюване,
о мизерабъл, нечовешка гад.
Нещасника не дава ти покой
Тъгуваш но не за себеси.
Тъгуваш за света... Който гние
в собствената плът.
От завист, злоба, самолюбие и алчност
И с лекота отрича се от собствената кръв.
© Ангел All rights reserved.
