А свободата е къшей хляб.
Поляна цветна. Игра любима.
Дървета с пролетен аромат.
И хорозонтът ... но с друго име.
И камък хвърлен ...И гневен вик ...
Пронизващ дъжд. И кал. И киша.
Премерен точно и зъл ритник,
след който много трудно се диша.
Отрова често е свобода.
Но също често и дума мила.
От радост лай е ... Една следа ...
Ръка човешка , сълза изтрила.
Ех , тъжна орист ... Живот нелек ..
Очи, побрали тъмна въздишка.
Дали си куче ... или човек ...
Душѝ и стяга всяка каишка !
© Нина Чилиянска Всички права запазени
С Росилина.