Куку вафла
Куку-руку, вафла чудна,
пълна с течен шоколад,
тъй понякога се чувствам,
а очите се заливат в смях.
Жабешките ми крачета
се понасят в странен такт,
погледът ти ги изпива,
те се гърчат пак... и пак.
Ръката ти - за моето бедро излята,
ми оставя огнен знак,
жадуваш цялата да ме целуваш,
да се изпиваме до мрак.
С шоколадът тройка правим,
той ни е помощник стар,
ти рисуваш върху мене,
аз пък съм ти нечакан дар.
Отмаляла върху теб заспивам
и май че от лимонче се нуждая,
доволната усмивка да прикривам,
с теб съм цяла, пак мечтая.
Сладка, хрупкава и вкусна,
и говори, не мълчи...
Вещицата отпуск взема,
куку вафла знам си ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гъсеница Всички права запазени
