Куку-руку, вафла чудна,

пълна с течен шоколад,

тъй понякога се чувствам,

а очите се заливат в смях.

Жабешките ми крачета

се понасят в странен такт,

погледът ти ги изпива,

те се гърчат пак... и пак.

Ръката ти - за моето бедро излята,

ми оставя огнен знак,

жадуваш цялата да ме целуваш,

да се изпиваме до мрак.

С шоколадът тройка правим,

той ни е помощник стар,

ти рисуваш върху мене,

аз пък съм ти нечакан дар.

Отмаляла върху теб заспивам

и май че от лимонче се нуждая,

доволната усмивка да прикривам,

с теб съм цяла, пак мечтая.

Сладка, хрупкава и вкусна,

и говори, не мълчи...

Вещицата отпуск взема,

куку вафла знам си ти.