Страх ни е да се гледаме.
Страх ни е да си говорим.
Страх ни е да се докосваме.
Приличаме на две строящи се кули,
високи до небето и открояващи се.
Незавършени, не докрай достроени.
И ни е страх да се докоснем, за да не
се разрушим. Разрухата ни плаши –
в нея виждаме невъзможност да се
виждаме отново. А дори гледането
отдалеч е същинска сила.
Аз съм вятъра, ти си водата – две ...