Господи! Каква красота си създал!
И как навсякъде си я раздал!
Само че, какво ще правиш с нас?
Както винаги не сме във час!
Вредом носим съсипия!
Молим се за прокопсия,
а рушим, рушим, рушим!
Кога ще почнем да творим?
Странно е, Господи, че ни търпиш!
Би трябвало да ни се сърдиш! Да ни виниш!
А ти ни гледаш като деца,
които заравят имане в прахта.
Ех, Господи! Бащице наш!
И на теб, и на нас ни е нужен много кураж!
кога ще почнем да творим?
© Маргарита Ангелова Всички права запазени