24.11.2017 г., 16:30

Кураж да продължим

586 1 16

Господи! Каква красота си създал!

И как навсякъде си я раздал!

Само че, какво ще правиш с нас?

Както винаги не сме във час!

Вредом носим съсипия!

Молим се за прокопсия,

а рушим, рушим, рушим!

Кога ще почнем да творим?

Странно е, Господи, че ни търпиш!

Би трябвало да ни се сърдиш! Да ни виниш!

А ти ни гледаш като деца,

които заравят имане в прахта.

Ех, Господи! Бащице наш!

И на теб, и на нас ни е нужен много кураж!

 

 

 

 

 

 

 

 

кога ще почнем да творим?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Вчера ходихме с мъжа ми на реката. Тя е на 5 минути пеш от къщи и е разкошна. Хем ми беше хубаво, хем ми стана тъжно. Прекрасните поляни украсени от кравешки спомени и няколко иманяри с металотърсач и лопати.... Реших да вдигна това. Не е ново, но кореспондира с настроението ми.

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...