24 нояб. 2017 г., 16:30
Кураж да продължим
Господи! Каква красота си създал!
И как навсякъде си я раздал!
Само че, какво ще правиш с нас?
Както винаги не сме във час!
Вредом носим съсипия!
Молим се за прокопсия,
а рушим, рушим, рушим!
Кога ще почнем да творим?
Странно е, Господи, че ни търпиш!
Би трябвало да ни се сърдиш! Да ни виниш!
А ти ни гледаш като деца,
които заравят имане в прахта.
Ех, Господи! Бащице наш!
И на теб, и на нас ни е нужен много кураж!
кога ще почнем да творим?
© Маргарита Ангелова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Благодаря ти, Хари!
-
Така е, Пепи. Привет!Привет и на вас, Вили и Васи!
-
Сами сечем клона, на който седим. Привет, Марго!
-
Браво и от мен, Марги.
Толкова сме лоши и неразумни понякога. -
Ще търпи до време и ще ни отнесе гневът му. Поздрави!
-
-
Браво, Марго!
-
Той явно има търпение, но ние нямаме съвест! Колко жалко! И колко странно! Като негови творения би трябвало да сме съвършенни! А се оказва, че носим сериозен дефект. Липсва ни съвест!
-
На Него Му е нужно търпение, а на нас съвест... Браво, Марги!
-
Така е, Рени и Ели. Чудя се как ни търпи!
-
Тъжни истини казваш, Марги...
-
На Него, май повече, Марго - че всички сме му на главата и нехаем за Земята!
-
Да! Съсипията върви по паважа. Виновни сме! Много! Преди минута котето ми събори съндъче с теменужки. Побеснях и го изгоних на двора.А Бог ни търпи поразиите! Не знам до кога. Благодаря ви Георги, Ечи,Влади, Гавараил, че намерихте време за моето стихо и за мен. Благодаря ви!
-
Маргарита,
остана ни само
куража
че съсипията
върви по паважа! -
Много хубаво стихотворение, което поставя извечния въпрос:защо сами разрушаваме нашия свят, може би защото е заложено в самата природа на повечето от нас....но е толкова жалко! Поздравления!
-
Благодаря
-
Кураж... Добре...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
