24 нояб. 2017 г., 16:30

Кураж да продължим

590 1 16

Господи! Каква красота си създал!

И как навсякъде си я раздал!

Само че, какво ще правиш с нас?

Както винаги не сме във час!

Вредом носим съсипия!

Молим се за прокопсия,

а рушим, рушим, рушим!

Кога ще почнем да творим?

Странно е, Господи, че ни търпиш!

Би трябвало да ни се сърдиш! Да ни виниш!

А ти ни гледаш като деца,

които заравят имане в прахта.

Ех, Господи! Бащице наш!

И на теб, и на нас ни е нужен много кураж!

 

 

 

 

 

 

 

 

кога ще почнем да творим?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Вчера ходихме с мъжа ми на реката. Тя е на 5 минути пеш от къщи и е разкошна. Хем ми беше хубаво, хем ми стана тъжно. Прекрасните поляни украсени от кравешки спомени и няколко иманяри с металотърсач и лопати.... Реших да вдигна това. Не е ново, но кореспондира с настроението ми.

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...