3.08.2007 г., 23:01

Къде

1K 0 0
 

И къде си сега, когато се нуждая толкова много от теб?

Къде си, когато искам да полетя и тичам след теб?

Къде си, когато се изморих от толкова лъжи и игри?

Къде си, когато искам да погледам само как дъждът навън вали?

Къде си сега, когато виждам слънчевите лъчи?

Къде си, когато искам да избягам и не искам да мисля за отминалите дни?

Къде отиде, когато потрябва ми за да хвана твоята ръка?

Къде си, когато искам да плача, а единственото, което мога, е да крещя?

Къде остана усмивката, която ме държеше жива?

Къде си, сега виждам само следата крива?

Къде отиде, нали се кълнеше, крещеше, вярваше и се надяваше?

Избяга, нормално, както всички, по онази, зелена морава...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...