Aug 3, 2007, 11:01 PM

Къде

  Poetry
1K 0 0
 

И къде си сега, когато се нуждая толкова много от теб?

Къде си, когато искам да полетя и тичам след теб?

Къде си, когато се изморих от толкова лъжи и игри?

Къде си, когато искам да погледам само как дъждът навън вали?

Къде си сега, когато виждам слънчевите лъчи?

Къде си, когато искам да избягам и не искам да мисля за отминалите дни?

Къде отиде, когато потрябва ми за да хвана твоята ръка?

Къде си, когато искам да плача, а единственото, което мога, е да крещя?

Къде остана усмивката, която ме държеше жива?

Къде си, сега виждам само следата крива?

Къде отиде, нали се кълнеше, крещеше, вярваше и се надяваше?

Избяга, нормално, както всички, по онази, зелена морава...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...