Къде
От себе си как да се скрия?
Къде безутешна да ида?
Като вълчица да вия,
докато небето разбридам...
Да си съблека душата –
просто износена дреха –
и да зачена от вятъра
някаква бяла утеха.
Като дъжд да се отпусна
във скута на планината.
С мокри, уплашени устни
да разцелувам земята.
Да се продъня във Ада.
Оттук да замина спешно.
Самичка да си изстрадам
цялото минало грешно.
Да навлека друга кожа,
след минимална отсрочка.
Къде, кажете, да сложа
не запетая, а точка?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
