Къде
От себе си как да се скрия?
Къде безутешна да ида?
Като вълчица да вия,
докато небето разбридам...
Да си съблека душата –
просто износена дреха –
и да зачена от вятъра
някаква бяла утеха.
Като дъжд да се отпусна
във скута на планината.
С мокри, уплашени устни
да разцелувам земята.
Да се продъня във Ада.
Оттук да замина спешно.
Самичка да си изстрадам
цялото минало грешно.
Да навлека друга кожа,
след минимална отсрочка.
Къде, кажете, да сложа
не запетая, а точка?
© Нина Чилиянска All rights reserved.
