Къде?!

Къде съм аз, къде си ти?!
Питам се и в тези мрачни, сиви дни.
Търся те с очи навън, а празно е във мен.
Съзнанието ми крещи - опомни се, спри!
Любов искам и копнея, изгубвам се, сивея.

Дните си по блян почерних. Губя се...

Къде съм аз, къде си ти?!
Младостта ми преминава във тъга,

тялото ми плаче, мисълта ми стене.

Искам всичко на мига, а дните си летят.

През нощта се губя в новата, обречена мечта.

Къде съм аз, къде си ти?!
Накъде вървя и къде се спирам?!
С въпросителни се раждам и умирам.

Будя се, в тавана празно пак се взирам и

някъде сила за живот намирам,

но в мрака пак умирам...