Nov 15, 2012, 10:50 PM

Къде?!

  Poetry
769 0 0

Къде съм аз, къде си ти?!
Питам се и в тези мрачни, сиви дни.
Търся те с очи навън, а празно е във мен.
Съзнанието ми крещи - опомни се, спри!
Любов искам и копнея, изгубвам се, сивея.

Дните си по блян почерних. Губя се...

 

Къде съм аз, къде си ти?!
Младостта ми преминава във тъга,

тялото ми плаче, мисълта ми стене.

Искам всичко на мига, а дните си летят.

През нощта се губя в новата, обречена мечта.

 

Къде съм аз, къде си ти?!
Накъде вървя и къде се спирам?!
С въпросителни се раждам и умирам.

Будя се, в тавана празно пак се взирам и

някъде сила за живот намирам,

но в мрака пак умирам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....