Къде е любовта?
Смея се, сълзи текат и усмивката ми грей,
как ми е, да ме питай дори не смей!
Не знаеш, колко трудно е да заспя,
и те търся, но не си дори в съня…
Рухвам кратко, после пак в екстаз,
Представям си - мен…теб…нас!
Озари ме пак със светлина,
докосни ме, придай ми топлина!
Надеждата така и не умира,
Душата ми трепери неусмирима!
Тръгвам, спирам и се връщам пак,
понякога си мисля, че съм глупак!
До вчера аз не можех да обичам,
а сега с гордост го изричам!
„Винаги ще бъдеш там, където никой друг не успя да се озове“…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Явор Всички права запазени