5.12.2015 г., 22:15

Къде е любовта?

438 0 0

Смея се, сълзи текат и усмивката ми грей,

как ми е, да ме питай дори не смей!

 

Не знаеш, колко трудно е да заспя,

и те търся, но не си дори в съня…

 

Рухвам кратко, после пак в екстаз,

Представям си - мен…теб…нас!

 

Озари ме пак със светлина,

докосни ме, придай ми топлина!

 

Надеждата така и не умира,

Душата ми трепери неусмирима!

 

Тръгвам, спирам и се връщам пак,

понякога си мисля, че съм глупак!

 

До вчера аз не можех да обичам,

а сега с гордост го изричам!

„Винаги ще бъдеш там, където никой друг не успя да се озове“…

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...