Смея се, сълзи текат и усмивката ми грей,

как ми е, да ме питай дори не смей!

Не знаеш, колко трудно е да заспя,

и те търся, но не си дори в съня…

Рухвам кратко, после пак в екстаз,

Представям си - мен…теб…нас!

Озари ме пак със светлина,

докосни ме, придай ми топлина!

Надеждата така и не умира,

Душата ми трепери неусмирима!

Тръгвам, спирам и се връщам пак,

понякога си мисля, че съм глупак!

До вчера аз не можех да обичам,

а сега с гордост го изричам!

„Винаги ще бъдеш там, където никой друг не успя да се озове“…