Къде изгуби се невинността?
Къде изгуби се невинността?
Всяка вечер будя се със вик,
че не откривам сeбе си във тъмното.
Прелъстявам демона си... пак е жив
и пак ме води в непознатото.
Пречупих много силни ангели,
за да бъда такава, каквато искаха ме другите.
И лъжа много... вярват ми
и боят се само от преструвките.
За мене няма хора, има само идеали.
Пред собствения си олтар прекланям се,
че нямам друг... и друго божество.
И дявола, и бога в мен живеят, мразейки ме.
Страхливка е била съдбата,
непосмяла да поиска втори шанс.
Горкичката, като че ли за мен заплака
и наранена, кълнеше ме без глас.
Бягам и преливам във безкрая,
когато много други вече са заспали.
И спирам там, където уморено гасне святото.
За да се сгуша в него... плачейки.
Всяка нощ сънувам черни ангели.
И всяка нощ със тях целувам се.
Къде изгуби се невинността?... Не зная... Лутам се...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ина Всички права запазени
