Къде изгуби се невинността?
Къде изгуби се невинността?
Всяка вечер будя се със вик,
че не откривам сeбе си във тъмното.
Прелъстявам демона си... пак е жив
и пак ме води в непознатото.
Пречупих много силни ангели,
за да бъда такава, каквато искаха ме другите.
И лъжа много... вярват ми
и боят се само от преструвките.
За мене няма хора, има само идеали.
Пред собствения си олтар прекланям се,
че нямам друг... и друго божество.
И дявола, и бога в мен живеят, мразейки ме.
Страхливка е била съдбата,
непосмяла да поиска втори шанс.
Горкичката, като че ли за мен заплака
и наранена, кълнеше ме без глас.
Бягам и преливам във безкрая,
когато много други вече са заспали.
И спирам там, където уморено гасне святото.
За да се сгуша в него... плачейки.
Всяка нощ сънувам черни ангели.
И всяка нощ със тях целувам се.
Къде изгуби се невинността?... Не зная... Лутам се...
© Ина All rights reserved.
