Къде си
Виеше тишината,
валеше самота.
Почука на вратата -
отворих
и ти връхлетя.
Без да попиташ
може или не,
настани се
на топло в моето сърце.
Не те отпратих -
с теб беше ми добре,
но без дума да кажеш
тръгна,
побягна...
Накъде?
Пак вие тишината,
пак вали самота...
Къде си,
скитнице Любов,
сега?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ласка Александрова Всички права запазени
