Къде си
Виеше тишината,
валеше самота.
Почука на вратата -
отворих
и ти връхлетя.
Без да попиташ
може или не,
настани се
на топло в моето сърце.
Не те отпратих -
с теб беше ми добре,
но без дума да кажеш
тръгна,
побягна...
Накъде?
Пак вие тишината,
пак вали самота...
Къде си,
скитнице Любов,
сега?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ласка Александрова Todos los derechos reservados
