23.01.2010 г., 15:05

Къде си

949 0 3

Къде си ти сега?

Мрачно е без теб...   

Къде си ти сега?   

Пусто е без теб...

 

Къде си ти сега?

Останах аз сама

 и оглеждам се   

 наоколо за теб,  

 но теб те няма...

 

 Къде си ти сега?      

 Слънцето се скри...  

 Къде си ти сега?      

 Започна да вали...    


 Къде си?    

 Всичко се промени... 

 Ела, върни се...  

 Искам пак до мен да си.

 Ела, върни се... 

 

                 ♥Върни се...♥

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Стаменова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добре дошла! Трудното започва от тук, Дени! Не спирай да мечтаеш...Барона
  • Поздравления и от мен!!!
    Не спирай да пишеш!!!
  • Уникално!Едно 16 годишно момиче идва в Сайта,публикува първото си стихотворение и с трепет очаква първият коментар за него! 64човека го видяха,прочетоха стихът и отминаха,без да кажат Добре дошла и някоя дума за първият и публикуван тука стих.Аз поемам тази задача.
    Деничке,добре дошла в Откровения.За Сайта преди всичко трябва да знаеш,че има много добри,доброжелателни и любвеобилни поети и поетеси,които безрезервно ще те приемат в своите среди и ще ти помагат.Учи се от тях.Искай помоща им и ги уважавай.Те заслужават това.За стихът ти мога да кажа,че дава данни за един бъдещ добър поет.Имаш чувство за такт,темата е добра и е развита добре.Трябва повече да поработиш за техническото усъвършенстване на стихът.Но има време!Дерзай.Пиши!Ние сме с теб.Асен

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...