Къде си, любими
Къде си, любими
Залезът толкова красив е.
Гледам го тъжно аз сама.
Няма те да хванеш моята ръка.
Няма те да стоплиш моята душа.
Стоя сама и в сърцето ми таи се празнота.
Иска теб!
Да усеща допира ти.
Да чува гласа ти.
Да види очите ти.
Пита се дори...
- Защо те няма...?
Ала отговор не получава...!
Слънцето отиде си,
ала луната изгря.
Звезди обсипаха небето.
- Къде си ти?
Липсата ти ме съсипва...
Мълчанието ме подлудява...
Студът ме унищожава...
Очите търсят те неуморно,
но се вижда само тъмнина...
- Какво ли правиш ти сега?
- Ела, любими... Нужен си ми в нощта...
Ах, колко ми се иска
да те усетя, тук до мен - СЕГА!
Моля, кажете си мнението ! Благодаря предварително ! :)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Борисова Всички права запазени
