Къде си, мое слънце?

Къде си някъде в нощта?

Стоя... отново съм сама сега

и само мисълта изгаря ме...

Къде ли може да си в този час?

Дори не искам да узная вече аз...

В този миг желая само -

пак да си до мен сега...

Спряла съм да мисля даже,

разумът го няма вече...

Единствено сърцето ми остана...

И то ме води пак при тебе...

Защо ли пак към тебе аз вървя?

Защо ли пак след толкова лъжи?

Само болка причиняваш ти...

само сълзи по лицето ми...

И дори след всичкото това,

което причини ми ти,

сърцето ми единствено за теб тупти...

Все още ТИ си моят изгрев,

както и залез...

„ТИ" си моето слънце,

колкото и далеч да си...

До мене никой няма вече...

Сама съм аз сред толкова лъжи...