sispis (Рени Стоянова) sispis (Рени Стоянова)
17
3.07.2011 г., 23:19

Къде си сега

1.1K 0 2

Къде си сега


Пред теб единствено Душата си докрай

Разголих...

За теб единствено Сърцето си докрай

Разтворих!!!

Пред теб единствено Тъгата си показах

и мойта Слабост позволих да видиш!

Във Теб единствен аз до край

Повярвах,

че Ти единствен ме Почувства и Разбра!!!

Къде си ти сега...

Защо остави ме така Сама???

Защо Избяга?

Разголена, от Студ Умирам...

Къде е топлата ръка,

да стопли моята ръка?

Сърцето, пръснато на милион парчета,

събирам сам-сама!

Къде е онова сърце, което...

за моето и с моето в едно

твърдеше, че тупти?

Къде са очите, които ме гледаха с нежност

и прогонваха тъгата в мен?

Къде са ръцете, които с нежна прегръдка

ме караха да се чувствам силна,

когато съм слаба?

Къде си сега, когато Потъвам...

защо ме остави сама,

КОГАТО УМИРАМ???

26.09.09г

23:35

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рени Стоянова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • purko59 (Ангел Веселинов)
    purko59 (Ангел Веселинов)
    Понякога и красивите страдат, както богатите плачат.
  • Tomad (Тома Кашмирски)
    Tomad (Тома Кашмирски)
    точен час? секунди, няма ли?
    иначе, в наши дни да разголваш душа е несериозно, хората тяло търсят.

    Да разтваряш сърце - също, крака се промотират.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0