К Ъ Д Е С Т Е П О В Е Л И Н А Р О Д А
Когато от трудна утроба
се раждаме в нощната доба,
а утрото радост не носи,
а трупа безбройни въпроси.
Когато потърсим лъчите
и с жажда притворим очите
с готовност за ласка голяма,
но слънцето вече го няма
и вместо слънчеви скули,
облак мрачен простора забули.
Заплакват тогава очите
и пари отрова в сълзите.
И светлото утро го няма!
потъва в зловеща програма.
А вашите думи лъжливи
не възкресяват в нас сили.
Къде сте, безумци, когато
бог праща ни истинско злато?
Къде сте света да спасите
и блясъка чист на очите?
Къде сте повели народа,
когато не знаете брода?
Вдигнете очите нагоре –
сам Гопод ще ви говори!
Който глас Божи не слуша,
всичко докарва до гуша.
Ако сте слепи, сакати
Бог други ще ни изпрати.
© Стойна Димова Всички права запазени