stoyna
304 резултата
ВРАЗУМИ ЛИ СЕ, ЧОВЕЧЕ
Какъв нечакан топъл дъжд -
през януари изведнъж
пристигна просто ей така
и плисна в бликнала река. ...
  249 
КАТО ЗА ПОСЛЕДНО
Аз искам да ме любиш като за последно
и в порива ми луд да се вплетеш!
Да възкресиш за миг и първата целувка.
На силните си длани да ме понесеш! ...
  215  12 
СБОГОМ, ИЗГУБЕНО ВРЕМЕ
Май нямаше, нямаше време
от толкова много проблеми.
То бързо пристигна и литна
край нас с младостта колоритна. ...
  251  15 
Р А З В О Д
Всяка песен край си има.
Всяка приказка е сетна –
и през лято, и през зима,
щом на среща сме последна. ...
  716  10 
Моя обич
Моя обич, мое слънце –
в мен, в сърцето гряло,
не ми трябва и не търся
друго огледало. ...
  345  11 
ТАЗИ НОЩ
Помниш ли, когато ме прегърна?
Помниш ли – светът се завъртя?
Как онзи миг живота ни обърна –
след първата целувка вечерта. ...
  726  14 
Предизвикан отговор
„Защо пишеш тъжни стихове?”
Димо
Аз плача – светът е арена
и тръпне сърцето във мене... ...
  327 
НЕБЕСНА ЛЮБОВ
Има любов, Неземна любов,
която обича, прощава, спасява,
приема и винаги щедро дарява.
Има Любов, Небесна любов, ...
  736  11 
К Ъ Д Е С А
Ако си тръгнал света да превземаш
без никому нещо ти да отнемаш,
не спирай! Светът очаква такива
да разработят пустата нива... ...
  273 
Детски смях
Най-щастлива съм, когато
детски смях край мен звъни
и просторът свети в злато
под небесни висини. ...
  410 
Взаимност
Когато ми прегърнеш, губя почва
и към небето само се стремя.
Усещам как във мене се приливаш
и двамата сме вече светлина. ...
  230 
Предана и свята
Най-милите ни думи са изречени.
Най-нежните ни ласки изживяни.
Нима мечтите вече са обречени
и пътищата с обич извървяни? ...
  292  15 
Нека се чува
Колко е трудно, всичко се свлича-
минало, днешно и неродено.
В години мрачни и разплакани
никой не знае как да обича. ...
  303 
ДОСТАТЪЧНО
Но как, кажете ми, да спра,
когато ден в нощта градя?
и удрям, удрям чук след чук...
Дано да дойде някой тук – ...
  329  21 
СВЕТЪТ
Фантазията със криле се рее –
сред свят измислен някъде живее...
Там, където сенките сплъстени
изтъняват в образи стопени ...
  199 
З А Г О В Е З Н И
В памет на сестра ми Митка
Роди се, когато разтвори
небето щастливо очи,
пророчески щом заговори ...
  387  20 
К Ъ С Ч Е Л А В А
Светът е паднала въздишка
по грешка в земния предел.
Преди мигът да я поиска
тук някой беше я довел. ...
  432  16 
В С И Ч К О Е К О Д И Р А Н О
Прецъфтяват винаги цветята.
Птиците отлитат все на юг.
Слънцето преследва пък луната,
ала тя е влюбена във друг. ...
  827 
З А Г А Д К А Т А
И този миг върховен ще отмине
между Небето и Земята.
Пак слънцето ще се издигне
високо в небесата. ...
  381  18 
ЗА КОГО СА ТЕЗИ СЪЛЗИ
Някога ставам със песен.
Някога лея сълзи.
След сън сънуван чудесен –
сърцето отново тъжи... ...
  424  24 
П О К А Н А
Всичко е иносказателно,
всичко е алегория.
Много е труден езикът
на тази метафория. ...
  339  21 
А К О С И В З Е Л Е Д Н И Ч К О З Р Ъ Н Ц Е
Какъв скандал, каква обида –
и без вина съм все виновна!
Боли, но никой не ме пита
за обичта ми безусловна... ...
  302  17 
П О П И Й Т Е М ЪД Р О С Т ТА
Ако може някой в сърцето да чете –
болката да грабне, утеха да даде –
вие ме срежете – даже да боли,
утехата ще дойде, сигурно, нали? ...
  358  20 
А КО ИСКАШ Д А С М Е Д В А М А
Лъх от рози изпрати ми,
слънчев празник сътвори ми,
две звънчета полудели,
от цвят – пролетни дантели. ...
  436 
М Е Ч Т А Т А Н А Ю Н О Ш А Т А
Ах, каква си буйнокоса –
не коса, а свила!
Морска нимфа – чисто боса –
где се беше крила! ...
  322  18 
Н А В Ъ Н Р Ъ М И
Навън ръми... Под тишината
светът навежда си главата.
А Господ сякаш за награда
премахва някаква преграда. ...
  340  12 
О Н З И М И Г
Онзи миг между тебе и мене –
не родил се, но дълго живян,
Онзи, който покоя отне ми,
без да дойде, но толкоз желан: ...
  371  10 
К И Т К А О Т М Ъ Д Р О С Т
Аз те гледах... И в мене заплака
красивото тъжно момиче.
Ясно разчете то знака
на времето грубо закичен. ...
  336  16 
Р А З Г О В О Р С Т И Ш И Н А Т А
Вървя... А времето се сипе
като брашно през ситно сито,
полепва меко по нощвите
и всяко кътче побелява... ...
  385  14 
М О Л И Т В А З А Н Е Г О
В живота търсих те по друми,
между изстреляни куршуми,
между неказаните думи.
Плътта отхвърлих и с душа ...
  447  15 
С П Р И
Но как, кажете ми, да спра,
когато ден в нощта градя?
И удрям, удрям чук след чук...
Дано да дойде някой тук – ...
  315  15 
С Н Е Ж И Н К А
Снежинка, родена в безкрая,
устремила се в бързия бяг,
безгрижно щастлива се спуска,
усетила твърдия бряг. ...
  335  15 
* * *
Отекват в мен от бъдното камбаните
и всеки удар с болка се разбива.
Разтърсват те в душата ми събраните
страдания. Сърцето ми изтръпнало се свива. ...
  270  11 
С Р А М Н И Ч Е
Стрък от дебрите на Хемус,
пил водите на Огоста,
нося с болка спотаена
и човешка мъка проста. ...
  455  12 
А З Т Е Т Ъ Р С Е Х
Аз те търсех от ранното утро.
Аз те търсех и чаках безкрай.
Аз те чувствах преди да те зная
и към теб непрестанно вървях. ...
  576  14 
З А Б Р А В А
Ела и сърцето ми тъжно
със мъничко радост обвий!
Ела, рамената ми тръпни
със топла прегръдка покрий! ...
  587 
Т Е С Е Н Е А Д Ъ Т
Бог търси място за провинени...
Ада ще трябва да разширява.
Ако сте още непроменени,
не ще се скрийте в Божия Слава. ...
  226 
З А Т Е Б Е И М О Р Е Т О
На Кирилка
Когато вечер бурята утихне
и до брега достигне песента,
донесена от морски бриз, ти слушай ...
  397  18 
Е Д Н А Л Ю Б О В
Една любов завинаги осъдена,
тъй дълго във сърцето ми живя.
Посрещах я, изпращах я със сълзите
изплакани от моята душа. ...
  384  12 
С В Е Ч Е Р Я В А Н Е
Пак огненочервен е хоризонтът
и слънцето прощава се с деня.
Забързало се, облаче разпъва
платната към морето на нощта. ...
  223 
Предложения
: ??:??