Къдрав жътвар (\m/)
По "November rain" (Guns N'roses)
(посветено)
Отива ми! Господи, как ми отива
ефирният снежен сатен!
В дантела от облачно бяло се скривам,
трептя в ноемврийския ден.
И тръгвам по дългата бяла алея
към приказно-светла съдба.
А църквата в слънчева радост немее
на прага на нашето „Да”.
Вървя... И изтичат морета от време
до онзи заветен олтар,
до моя красив и мечтан младоженец
с очи от горещ кехлибар.
Отива ти! Господи как ти отива
да бъдеш Единствен за мен!
В ръцете ти само съм истински жива,
летя в ноемврийския ден.
Но малко преди да поставиш на пръста
безкрайност, на устните – плам,
се свличам под благата кротост на кръста.
Умирам. Оставям те сам...
... Обичам те! Господи, как те обичам,
дори разтреперан и блед.
Помни, че вовеки във вярност се вричам,
макар и със устни от лед!
Ноември се лее на сребърни капки
и сякаш смъртта ми е сън.
И сякаш Смъртта е нахлупила шапка
и къдраво свири отвън
на своята огненочерна китара.
Нощта се превръща във Ад...
И целият свят като свещи догаря
в дъждовния призрачен хлад.
Знай, нищо не трае за вечност, любими,
дори и сърцата менят
сезоните в нас – жарко лято във зима,
когато му дойде денят...
Притискаш ме – лебед от сняг, бездиханен.
Ноември е къдрав жътвар...
Усещаш ли пулса ми, топлите длани?
Заспивай, било е кошмар!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Петрунова Всички права запазени
