daizy-crazy (Пепа Петрунова)
139 644
27.09.2012 г., 10:50 ч.

Къдрав жътвар (\m/) 

  Поезия » Друга
1304 1 18

По "November rain" (Guns N'roses)

(посветено)

 

Отива ми! Господи, как ми отива
ефирният снежен сатен!
В дантела от облачно бяло се скривам,
трептя в ноемврийския ден.

 

И тръгвам по дългата бяла алея
към приказно-светла съдба.
А църквата в слънчева радост немее
на прага на нашето „Да”.

 

Вървя... И изтичат морета от време
до онзи заветен олтар,
до моя красив и мечтан младоженец
с очи от горещ кехлибар.

 

Отива ти! Господи как ти отива
да бъдеш Единствен за мен!
В ръцете ти само съм истински жива,
летя в ноемврийския ден.

 

Но малко преди да поставиш на пръста
безкрайност, на устните – плам,
се свличам под благата кротост на кръста.
Умирам. Оставям те сам...

 

... Обичам те! Господи, как те обичам,
дори разтреперан и блед.
Помни, че вовеки във вярност се вричам,
макар и със устни от лед!

 

Ноември се лее на сребърни капки
и сякаш смъртта ми е сън.
И сякаш Смъртта е нахлупила шапка
и къдраво свири отвън

 

на своята огненочерна китара.
Нощта се превръща във Ад...
И целият свят като свещи догаря
в дъждовния призрачен хлад.

Знай, нищо не трае за вечност, любими,
дори и сърцата менят
сезоните в нас – жарко лято във зима,
когато му дойде денят...

Притискаш ме – лебед от сняг, бездиханен.
Ноември е къдрав жътвар...
Усещаш ли пулса ми, топлите длани?
Заспивай, било е кошмар!


© Пепа Петрунова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??