Кълбо
Кълбо
Баба Злата елек плете.
Кълбото от прежда играе.
Бяга по пода и се мотае.
Митко - внучето малко.
Съзря ходещото кълбо.
Ритна го като топка
и след него припка.
Ала оплете се юнака
с двата крака.
Тупна на земята.
Но Баба Злата
не го вижда, горката.
Ревна Митко с цицина на главата.
Скокна баба ти Злата.
Вместо очилата,
елека сложи на главата.
Шишове захвърли на кревата.
Не щеш ли - дядо пък върху тях седна.
С пълно гърло кресна.
В бабината фамилия
настана голяма олелия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мина Конарова Всички права запазени
