8 nov 2011, 19:41

Кълбо

820 0 7

Кълбо

 

Баба Злата елек плете.

Кълбото от прежда играе.

Бяга по пода и се мотае.

 

Митко -  внучето малко.

Съзря  ходещото кълбо.

Ритна го като топка

 и след него припка.

 

Ала оплете се юнака

с двата крака.

Тупна на земята.

Но Баба Злата

не го вижда, горката.

 

Ревна Митко с цицина на главата.

Скокна баба ти  Злата.

Вместо очилата,

 елека сложи на главата.

 

Шишове захвърли на кревата.

Не щеш ли - дядо пък върху тях седна.

С пълно гърло кресна.

В бабината фамилия

настана голяма олелия.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мина Конарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мими благодаря ти!
  • Благодаря за искреността !Поздрав!Прегръдка!
  • Извинявай, не те осъждам, щом ти се пише- пиши, но наистина по мои наблюдения конкретно детските стихчета по-лесно се възприемат от децата като са в рими. Имаш фантазията и желанието то си личи и аз само изказах мнение, което може да приемеш или не
  • Благодаря ви Али,Весе,Ленка!Валерия.Никога не съм писала детски стихчета така е както дойде не съвсем .Но да не ти се обяснявам !Не съм съвършен поет ,но не искам да се чувствам в този сайт като подсъдима!ПОЗДРАВ!
  • Не мога да кажа, че съм въодушевена от детските стихове, които пишеш, може би защото съм свикнала да ги виждам по детските книжки идеално римувани, а твоите са както дойде.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...