8 nov 2011, 19:41

Кълбо

819 0 7

Кълбо

 

Баба Злата елек плете.

Кълбото от прежда играе.

Бяга по пода и се мотае.

 

Митко -  внучето малко.

Съзря  ходещото кълбо.

Ритна го като топка

 и след него припка.

 

Ала оплете се юнака

с двата крака.

Тупна на земята.

Но Баба Злата

не го вижда, горката.

 

Ревна Митко с цицина на главата.

Скокна баба ти  Злата.

Вместо очилата,

 елека сложи на главата.

 

Шишове захвърли на кревата.

Не щеш ли - дядо пък върху тях седна.

С пълно гърло кресна.

В бабината фамилия

настана голяма олелия.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мина Конарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мими благодаря ти!
  • Благодаря за искреността !Поздрав!Прегръдка!
  • Извинявай, не те осъждам, щом ти се пише- пиши, но наистина по мои наблюдения конкретно детските стихчета по-лесно се възприемат от децата като са в рими. Имаш фантазията и желанието то си личи и аз само изказах мнение, което може да приемеш или не
  • Благодаря ви Али,Весе,Ленка!Валерия.Никога не съм писала детски стихчета така е както дойде не съвсем .Но да не ти се обяснявам !Не съм съвършен поет ,но не искам да се чувствам в този сайт като подсъдима!ПОЗДРАВ!
  • Не мога да кажа, че съм въодушевена от детските стихове, които пишеш, може би защото съм свикнала да ги виждам по детските книжки идеално римувани, а твоите са както дойде.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...