Кълбо

Поезия

482 0 1

КЪЛБО

Загърбих толкова любими -

бягат несбъднатите срещи.

Сриват в спомени лавини.

Завихрят ме ветрове горещи.

Сърцето ставало голямо,

когато получавало любов.

Оставаш ти, едничка само.

Съдбите ни, обвити в кълбо.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

5907077 (Валентина Харизанова)

Може би тази едничка, прави сърцето толкова голямо,че нямаш нужда от други!!!Бъди щастлив!!!

2009-04-21T14:26:23+03:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0