7.10.2014 г., 23:28

Към Капиталиста

890 0 0

Към Капиталиста

 

 

На велик ли ще ни се правиш

със твоите идеи безчовечни,

обикновените хора с надежди като мамиш,

или с някакви добродетели фалшиви, безчестни,

с що строиш крепостта на срама.

 

Прави се, самодоволни тиране,

че кръвта на милиони по ръце ти не виждаш,

че всичко красиво и цветно е кат пролет,

че свободата свобода е тук на земята,

че всички се обичаме кат братя любими,

че човекът човек е, а не просто добиче,

че червени поети няма и няма да има,

че всеки „живеещ“ живее със доблест.

 

Прави се, но недей да забравяш

наш ‘те дребни особи – черни в очи ти,

недей да забравяш, че ние сме Хора,

и с цяло си сърце обичаме и милеем

за нашата скъпа родина поробена,

за братя и сестри ни – мили, но заслепени,

що хомотът твой денонощно мъкнат и влачат.

Погледнеш ги – красиви, напети, засмени,

щастливите роби – на лице им усмивка,

а душите им смазани плачат и стенат.

 

Издигнати демони и паднали ангели

животът на роба страстно и с жажда изсмукват,

достойни ни идеи преобразяват в срамни идеали,

любовта на сърцето в черна омраза превръщат.

 

За тебе срам няма и няма да има,

безкраен позор за народът велик увенчаваш,

само своята същност крепиш и издигаш – ти си измама,

бъдещето на нас и наш ‘те деца дълбоко заравяш.

 

Но историята ни учи и ни показва,

че ти, еднодневко, за вечността си просто ебавка,

-едно напомняне за нашата идея,

че не трябва да спира да се бори, да се извисява!

 

Ние ще дойдем със знамената червени,

в твоята крепост, горди и преродени,

ще се молиш тогаз ти за нашата милост,

но вече решена е твоята съдба –

увиснал с изплезен език от някой мост в нощта!

( ще отмъстим ний за поп Андрей сега)

 

Нашата воля не е сломена,

нашата сила тепърва расте,

-сърцето отляво е, а кръвта е червена,

сърпът тъкмо започва глави да оре!

 

 

Кристиан Дочев

04.10.2014г. София

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристиан Дочев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...