Към Капиталиста

На велик ли ще ни се правиш

със твоите идеи безчовечни,

обикновените хора с надежди като мамиш,

или с някакви добродетели фалшиви, безчестни,

с що строиш крепостта на срама.

Прави се, самодоволни тиране,

че кръвта на милиони по ръце ти не виждаш,

че всичко красиво и цветно е кат пролет,

че свободата свобода е тук на земята,

че всички се обичаме кат братя любими,

че човекът човек е, а не просто добиче,

че червени поети няма и няма да има,

че всеки „живеещ“ живее със доблест.

Прави се, но недей да забравяш

наш ‘те дребни особи – черни в очи ти,

недей да забравяш, че ние сме Хора,

и с цяло си сърце обичаме и милеем

за нашата скъпа родина поробена,

за братя и сестри ни – мили, но заслепени,

що хомотът твой денонощно мъкнат и влачат.

Погледнеш ги – красиви, напети, засмени,

щастливите роби – на лице им усмивка,

а душите им смазани плачат и стенат.

Издигнати демони и паднали ангели

животът на роба страстно и с жажда изсмукват,

достойни ни идеи преобразяват в срамни идеали,

любовта на сърцето в черна омраза превръщат.

За тебе срам няма и няма да има,

безкраен позор за народът велик увенчаваш,

само своята същност крепиш и издигаш – ти си измама,

бъдещето на нас и наш ‘те деца дълбоко заравяш.

Но историята ни учи и ни показва,

че ти, еднодневко, за вечността си просто ебавка,

-едно напомняне за нашата идея,

че не трябва да спира да се бори, да се извисява!

Ние ще дойдем със знамената червени,

в твоята крепост, горди и преродени,

ще се молиш тогаз ти за нашата милост,

но вече решена е твоята съдба –

увиснал с изплезен език от някой мост в нощта!

( ще отмъстим ний за поп Андрей сега)

Нашата воля не е сломена,

нашата сила тепърва расте,

-сърцето отляво е, а кръвта е червена,

сърпът тъкмо започва глави да оре!

Кристиан Дочев

04.10.2014г. София