21.05.2010 г., 20:07

Към Края...

920 0 22

 

 

 

 

 

 

                                 К   Ъ   М      К   Р   А   Я . . .

         __________________________________________

 

 

 

 

 

 

                                И едва към края си разбираш,

                                че да се извини може всеки.

                                Но прощават единствено Големите.

                                Със необятна и кристална Душа.

 

 

                                И как ужасно е да съзнаеш.

                                Че не бил си един от тях.

                                И...

                                Че вече е много късно.

                                Прекалено късно...

                                Заемите си да изплатиш.

 

 

                                Защото всяко дълго Пътуване

                                започва с първа крачка.

 

 

                                 А ти си я пропуснал.

 

 

 

 

                                2010 г.

 

 

                                                              Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктор Борджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....