6.06.2006 г., 7:51 ч.

Към LYCKI 

  Поезия
771 0 19



 

На гледката божествена отдаден,

в планинския курорт, в утро ранно,

светът го виждах тъй създаден -

в хармония от вълшебства - многостранно.

 

Стоях така сред борове унесен,

над хорските съдби замислен –

обгърнат с трелите на песен,

сред горския масив, от дъжд изчистен.

 

Не виждах тука други хора,

усетих само женски силует,

прогонил сънната умора

и в мен запя душата на поет.

 

Съзрях на трепета лъчите,

повдигнал в мене чувството незнайно

и вплетохме емоции чрез очите

по начина единствен – всеотдайно.

 

Това бе онзи чакан миг,

взривил у двамата искрите

и сетихме в мълчание вик -

чрез него се преплетоха душите.

 

Разбрахме, че това е поривът невинен,

полагащ на живота общото начало,

а този миг – за нас интимен,

ни стана в преживяването огледало.

 

И двамата стояхме възхитени -

видях усмивката ти лъчезарна,

протегнахме ръце смутени,

а аз почувствах благодарност.

 

Но нещо в храстите просъска -

потъна в хралупа малка:

навярно там отровата си пръска,

от злоба огнедишаща, но жалка.

 

От този звук в гората, приглушен

с тебе двамата поспряхме

и зърнах в погледа ти спомен съкрушен,

пред който сякаш онемяхме.

 

Таз сянка бързо отлетя

и пламнаха отново сетивата:

навярно пратеник съдбовен беше тя -

чрез нея разпознахме добрината.

 

А тя избухна като жажда

от пламък носещ озарение,

но там започна да се ражда,

бликащото просветление.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Към Патрисия!

    Слабости на другите прощаваш,
    но за себе си не търсиш ти пощада
    и живота труден обожаваш,
    крачейки през дебрите на ада...

    Чувстваш как животът си умира,
    но от него ти си пълноценна част
    и сред трудности душата ти намира
    основания да кипи в страст.

    Затова си волна птица
    и познаваш що е свобода,
    че в душата ти звездица
    знае да изрича всеотдайно:"Да!"
  • Много искрено и свежо стихотворение! Поздравления и от мен!

  • Към Златка!

    Сърдечно чувство в теб извира,
    чертаейки пътека на човечност
    и в него моето перо намира,
    жадуваната от сърцето вечност,
    а тя при тебе е надежда,
    която доброта желае
    и поривът й те завежда
    в мечти, но нещо те терзае.

  • Здравей, Гергана!

    И от втория ти коментар блика искрена сърдечност, а той е повод, за да ти кажа, че благодарността, която носиш в душата си е една от висшите човешки добродетели!
    Поздрав!
  • С перото си умело,
    чертаеш чувство смело,
    което от душите ни извира
    и път за двама ни намира!

    Поздрав!
  • Човек с дълбока душевност. И невероятен поет. Приеми още един поздрав Валери..
  • От теб кипи енергия за живот...аз вярвам, че стиховете са прозорец към душите на хората...ти си ПРЕКРАСЕН ЧОВЕК!!!

  • Към Поли!

    Получих твоето писмо,
    което е за мене снимка
    с послание мъдро и добро,
    но сякаш ми залага примка
    с усмивка щедра, лъчезарна
    на бликащо дълбоко чувство,
    защото в душата благодарна
    самата ти твориш изкуство!
  • Когато носиш в откровение
    с душата своя просветление
    как мога да не спра
    и с радост да те поздравя.
    Усмивка пращам ти сега
    и с благост давам пак ръка,
    защото твоето вълнение
    събужда в мене възхищение

    Поздрав за стиха Валери и за чувството в него!!!

  • Към Тод!

    Хубавото ще премерим Тод,
    в мярата на поетичен хоровод-
    ще те черпя и домашно пиво,
    щом се разберем, че е красиво!

  • Към Христо!

    Романтикът няма думи вече-
    казва ми:"Великолепно!"
    а сърцето го приветства:"Хей, човече,
    ти открил си тука възелче дискретно!?"

  • Към Георги!

    Виждам тук едан усмивка,
    будеща в душата вдъхновение
    и се спирам за почивка,
    за да й отвърна с настроение!
  • Към Яна!

    В напиращото лято
    ти летиш в ято
    и събуждаш мисъл в мен
    да ти стана фен!?
  • Колко е хубаво!!!
  • Нямам думи!!! Великолепно!!!
  • Аууу, много красиви стохове...Поздравления.
  • Трогна ме! Нямам думи... Благодаря ти искрено!


  • Към Белоснежна!

    При теб Съдбата ме изпраща-
    да осветя с нежност твоя праг,
    та уроки сърцето да не хваща
    и твоята изгора вечно да е драг!

    Витае тука дух омразен,
    терзае той моминската душица,
    но няма да допусна с поглед празен
    да задуши последната искрица.

    А всички ясно тука виждат,
    че ти си непорочна хубавица
    и злите сили ти завиждат,
    защото носиш блясък на девица.
  • Браво!
    Красиво откровение на влюбен мъж! Поздрав!
Предложения
: ??:??