Apokaliptiks (Апокалиптикс А)
81 156
9.08.2011 г., 10:44 ч.

Към любимия 

  Поезия
622 0 3

О, скъпи, не произнасяй тези думи
и с мен никога мил недей бъди.
Аз съм мъртва и душата ми смърди.
Думи, думи, а бълват се само лъжи.

Истината винаги е горчива,
а нашата с лъжата се слива.
Казваме си думи красиви,
а чувствата ни са изгнили.

Гледаме се мило - по навик,
а чувствам се като изгнаник. 
И кръвта си блика, струи.
О, за Бога! Стига! Спри!

Чуваш ли? Шуми?
Главата ми изпуска.
Моля те! Мълчи!
Смърдиш и ти днеска.

Гледам те с досада
и сама си правя клада,
по-добре да съм в Ада,
да мога да усетя наслада.

И тука слагам точка. Край!
Мъки, болка - сам терзай.
И на гарата сам си чакай
да те забърше някой.

© Апокалиптикс А Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??