Към любимия
О, скъпи, не произнасяй тези думи
и с мен никога мил недей бъди.
Аз съм мъртва и душата ми смърди.
Думи, думи, а бълват се само лъжи.
Истината винаги е горчива,
а нашата с лъжата се слива.
Казваме си думи красиви,
а чувствата ни са изгнили.
Гледаме се мило - по навик,
а чувствам се като изгнаник.
И кръвта си блика, струи.
О, за Бога! Стига! Спри!
Чуваш ли? Шуми?
Главата ми изпуска.
Моля те! Мълчи!
Смърдиш и ти днеска.
Гледам те с досада
и сама си правя клада,
по-добре да съм в Ада,
да мога да усетя наслада.
И тука слагам точка. Край!
Мъки, болка - сам терзай.
И на гарата сам си чакай
да те забърше някой.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Апокалиптикс А Всички права запазени
