30.05.2020 г., 10:16

Към себе си

658 2 4

КЪМ СЕБЕ СИ

 

Ако изгрева днес не можа

да посрещнеш с усмивка широка;

ако почна денят ти с лъжа,

че изгубил си всяка посока

и отвсякъде дебнат заблуди;

то защо ли от сън се събуди?!

 

Ако в бодрата, свежа зора

и в спокойната музика птича

не почувства, не чу, не разбра,

че Твореца безкрай те обича

и ти шепне със светли лъчи;

то защо ли отвори очи?!

 

Ако скъпия миг не цениш

и не вярваш и в себе, и в Бога;

ако твърде се много боиш

и изпитваш ненужна тревога,

и души те омраза незрима;

то защо ли изобщо те има?!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Раммадан Л.К. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...