Към себе си

30.05.2020 г., 10:16 ч.

Поезия » Философска

392 2 4

Ако изгрева днес не можа

да посрещнеш с усмивка широка;

ако почна денят ти с лъжа,

че изгубил си всяка посока

и отвсякъде дебнат заблуди;

то защо ли от сън се събуди?!

Ако в бодрата, свежа зора

и в спокойната музика птича

не почувства, не чу, не разбра,

че Твореца безкрай те обича

и ти шепне със светли лъчи;

то защо ли отвори очи?!

Ако скъпия миг не цениш

и не вярваш и в себе, и в Бога;

ако твърде се много боиш

и изпитваш ненужна тревога,

и души те омраза незрима;

то защо ли изобщо те има?!...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.