12.09.2004 г., 22:53

Към теб

1.6K 0 1
Към теб пътувам мили,
желана,нежелана идвам
и знам че няма да ме
чакаш и можеби боли ме?
И тая нощ звездите с мен
пътуват,от своя град със
себеси ги водя,те също
крият някаква тревога и
знааят даже,че да те загубя
мога.Към теб понесла цялата
си обич идвам,към теб изпълнена
с надежди,добро ли,лошо каквото е
ще ства от теб зависи,дали ще
бъда пак обичана,дали ще бъда
пак желана!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Палмира Божинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мила,сладка Palmira от любимият ми град!С най-искрена симпатия,слагам 5 на това стихотворение-за поощрение.Има и чувство,и страст в това, което си написала.НО! Бързаш ли, какво ли-сигурно и сама виждаш грешките, които си допуснала-граматически, пунктуационни, чисто стилистични...и те за съжаление не позволяват на прекрасните чувства, които си вложила да се откроят с пълният си блясък.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...