9.06.2009 г., 22:18

Към теб вървя!

1.1K 0 1

Отново тръгвам...

Накъде?

Към теб потеглям!

А има ли те?... Или не?

Дали изгубени мечти отново не преследвам?

 

На твоя бряг...

Без страх

аз искам да приседна.

Но не знам!?...

Дали не ще е грешката поредна?

 

Пътувам...

Към безкрая на мечтите си.

И до кога така?... Не знам!

По пътя си аз падам...

Ставам...

Пак потеглям...

Но пак към теб вървя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антония Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...